Пробиотиците са живи микроорганизми, които при прием в достатъчни количества могат да окажат благоприятен ефект върху здравето и са обект на все по-голям интерес заради връзката им с чревната микробиота. В храносмилателния тракт на човека живеят трилиони микроорганизми, които заедно образуват сложна микробна общност. Тя участва в храносмилането и метаболизма на определени хранителни вещества, взаимодейства с имунната система и има значение за нормалното функциониране на чревната бариера.
Днес пробиотиците се предлагат в множество форми и комбинации – с различни видове и щамове микроорганизми и в различни количества. Големият избор обаче често поставя потребителя пред въпроса кой пробиотик е подходящ за неговите нужди.
Важно е да знаем, че различните пробиотици не са взаимозаменяеми. Определени ефекти могат да бъдат свързани с конкретен щам или комбинация от щамове и с определена доза. Затова изборът не трябва да се основава единствено на броя „милиарди бактерии“, изписан върху опаковката.
В тази статия ще откриете:
Какво представляват пробиотиците и как действат?
Пробиотиците са живи микроорганизми, които, когато се приемат в достатъчни количества, оказват благоприятен ефект върху здравето. Това е утвърдената научна дефиниция, но зад нея стои важно уточнение – не всеки жив микроорганизъм може да бъде наречен пробиотик. За целта трябва да има доказателства за здравословна полза при човека.
След приема пробиотичните микроорганизми попадат в храносмилателния тракт, където взаимодействат с чревната микробиота – сложната общност от бактерии и други микроорганизми, които естествено обитават червата. Повечето пробиотици не се заселват трайно в тях, но докато преминават през храносмилателния тракт, могат да повлияят различни процеси.
В зависимост от конкретния пробиотик тези механизми могат да включват:
- взаимодействие с микроорганизмите, които естествено обитават червата;
- ограничаване на развитието или активността на някои потенциално патогенни микроорганизми;
- подпомагане на нормалната функция на чревната бариера;
- образуване на различни метаболити, включително късоверижни мастни киселини;
- взаимодействие с клетките на чревната лигавица и имунната система.
Защо се пие пробиотик и за какво може да бъде полезен? Това зависи от конкретния микроорганизъм и целта на приема. Определени пробиотици са изследвани за подпомагане на нормалната функция на храносмилателната система и при конкретни стомашно-чревни състояния. Не всички пробиотици обаче имат еднакви свойства и доказателствата за един продукт или щам не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху всички останали. Именно затова при избора на пробиотик е важно да гледаме не само дали продуктът съдържа „живи бактерии“, а какви точно микроорганизми съдържа и за каква цел са проучени.
Какви видове пробиотици има?
Съществуват различни видове пробиотици, като най-често използваните принадлежат към групите Lactobacillus, Bifidobacterium и пробиотичната дрожда Saccharomyces boulardii. Те се различават по своите характеристики и потенциални ефекти.
| Вид пробиотик | Примери | Какво е характерно? |
| Lactobacillus и сродни родове | Lacticaseibacillus rhamnosus, Lactiplantibacillus plantarum | Млечнокисели бактерии, широко използвани в пробиотичните продукти. Част от видовете, познати преди като Lactobacillus, днес са прекласифицирани в нови родове. |
| Bifidobacterium | Bifidobacterium lactis, Bifidobacterium longum | Естествено присъстват в човешкия гастроинтестинален тракт и се използват в множество пробиотични формули. |
| Saccharomyces boulardii | Saccharomyces boulardii | Пробиотична дрожда, а не бактерия. Често се използва в продукти, предназначени за прием по време на или след антибиотично лечение и при определени видове диария. |
Каква е разликата между род, вид и щам?
При пробиотиците е важно да гледаме не само името на бактерията, а и конкретния щам. Идентификацията може да бъде представена така:
род → вид → щам
Например при Lacticaseibacillus rhamnosus GG:
Lacticaseibacillus е родът → rhamnosus е видът → GG обозначава щама.
Това разграничение е важно, защото клиничните ефекти на пробиотиците могат да бъдат щам-специфични. Доказателствата за един определен щам не означават автоматично, че всеки друг щам от същия вид ще има същия ефект. Затова при избора на пробиотик е добре да се обръща внимание на пълното наименование на микроорганизма, а не само на броя бактерии или броя включени видове.
Пробиотик, пребиотик и синбиотик – каква е разликата?
Термините пробиотик, пребиотик и синбиотик често се използват като взаимозаменяеми, но означават различни неща:
- Пробиотик – съдържа живи микроорганизми, които при прием в достатъчно количество могат да окажат благоприятен ефект върху здравето.
- Пребиотик – вещество, което се използва селективно от определени микроорганизми в организма и по този начин носи полза за здравето. Такива са например някои фруктоолигозахариди (FOS), галактоолигозахариди (GOS) и инулин.
- Синбиотик – комбинация от живи микроорганизми и субстрат, използван от микроорганизмите, които заедно са предназначени да окажат благоприятен ефект върху организма.
Най-просто казано, пробиотикът доставя полезни живи микроорганизми, пребиотикът подпомага определени микроорганизми, а синбиотикът съчетава и двата подхода.
Кога може да бъде полезен приемът на пробиотик?
Пробиотиците се използват при различни стомашно-чревни състояния, но ефективността им не е еднаква във всички случаи. Значение имат конкретният щам, дозата, продължителността на приема и състоянието, при което се използват.
Антибиотиците могат да нарушат състава на чревната микробиота и при част от пациентите да причинят антибиотик-асоциирана диария. Данните от клинични проучвания показват, че определени пробиотици могат да намалят риска от появата ѝ при деца и възрастни.
Затова при избор на пробиотик за антибиотик е по-важно да се търси продукт с щамове, за които има клинични данни в тази конкретна ситуация, отколкото просто продукт с възможно най-голям брой бактерии.
При диария
Някои пробиотични щамове са изследвани и при остра инфекциозна диария, като най-много данни има при деца. Ефектът обаче зависи от причината за диарията, възрастта и използвания щам.
Пробиотикът не замества основното лечение. При остра диария особено важно остава приемането на достатъчно течности и електролити за предотвратяване на обезводняването.
При запек
Интересът към пробиотиците при запек е голям, но резултатите от проучванията не са еднакви за всички продукти. Определени щамове на Bifidobacterium са изследвани за влияние върху честотата на изхожданията и чревния транзит.
Затова не можем да определим универсален „най-добър пробиотик при запек“. Изборът трябва да се съобрази с конкретния продукт и наличните доказателства, а при продължителен или новопоявил се запек е важно да се потърси причината за него.
При подуване и други чревни оплаквания
Подуването, газовете и коремният дискомфорт са сред честите причини да се търси пробиотик за стомах и черва. Някои пробиотични щамове могат да окажат благоприятен ефект върху тези симптоми, но резултатът е индивидуален и не всеки продукт е подходящ за всяко оплакване.
При чести или продължителни симптоми пробиотикът не трябва да замества диагностиката на причината за тях.
При синдром на раздразненото черво
При синдром на раздразненото черво (IBS) са проучвани множество пробиотици и комбинации от щамове. Някои от тях могат да повлияят симптоми като подуване, газове, коремна болка и цялостния стомашно-чревен дискомфорт. Резултатите между отделните проучвания обаче се различават значително. Това означава, че не може да се препоръча всеки пробиотик като еднакво ефективен при IBS. Ако се използва такъв продукт, изборът трябва да бъде насочен към конкретни щамове с данни за съответните симптоми.
Как да изберем добър пробиотик?
При голямото разнообразие от продукти изборът на добър пробиотик може да бъде труден. Опаковките често акцентират върху броя на бактериите и щамовете, но това не са единствените, нито непременно най-важните показатели за качеството и ефективността на продукта.
Обърнете внимание на конкретния щам
На етикета е добре да бъдат посочени родът, видът и щамът на микроорганизмите. Това е важно, защото доказателствата за определен здравословен ефект често са свързани с конкретен щам или комбинация от щамове.
Избирайте според целта на приема
Няма един универсален най-добър пробиотик за всички. Продукт, проучен при антибиотик-асоциирана диария, например не може автоматично да се смята за подходящ при запек или синдром на раздразненото черво.
Затова първият въпрос при избора трябва да бъде не „Кой пробиотик има най-много бактерии?“, а „За какво искам да го използвам?“
Не се подвеждайте само по броя „милиарди бактерии“
Количеството жизнеспособни микроорганизми обикновено се обозначава като CFU (колониеобразуващи единици). По-високото число обаче не означава автоматично по-добър продукт.
Не съществува универсална оптимална доза за всички пробиотици. Някои щамове показват ефект при сравнително ниски количества, докато други са изследвани при значително по-високи дози. Важното е продуктът да осигурява дозата, за която има доказателства при конкретното приложение.
Повече щамове не означава непременно по-добър пробиотик
Същото важи и за броя на щамовете. Многощамовият продукт не е автоматично по-ефективен от еднощамовия.
Ако определена комбинация е клинично проучена за желаната цел, тя може да бъде подходящ избор. В други случаи един добре проучен щам може да има по-добра научна обосновка от продукт с множество щамове без достатъчно данни за конкретната комбинация.
Проверете срока на годност и условията за съхранение
Пробиотиците съдържат живи микроорганизми и тяхната жизнеспособност може да намалява с времето. Затова е за предпочитане производителят да гарантира посоченото количество CFU до края на срока на годност, а не само към момента на производство.
Не всички пробиотици трябва да се съхраняват в хладилник. Някои формули са стабилни при стайна температура, докато други изискват охлаждане. Винаги трябва да се спазват условията за съхранение, посочени от производителя.
Изберете подходящата форма
Пробиотиците се предлагат като капсули, сашета, капки, таблетки и други форми. Самата лекарствена или продуктова форма не определя кой пробиотик е „най-добър“. По-важни са подходящият щам, доказаната доза, жизнеспособността на микроорганизмите и правилното съхранение.
При деца и бебета например капките или прахообразните форми могат да бъдат по-удобни, докато при възрастни често се предпочитат капсули. В крайна сметка добрият пробиотик не е непременно този с най-много милиарди бактерии или най-дългия списък от щамове. Най-подходящ е продуктът, чиито микроорганизми и доза имат научна обосновка за конкретната цел, за която ще бъде използван.
Кога и как се приема пробиотик?
Кога се пие пробиотик- преди или след хранене? Няма универсално правило, което да важи за всички продукти. Устойчивостта на различните пробиотични микроорганизми към условията в стомаха се различава, както се различават и формите, в които се предлагат. Затова най-правилно е да се спазват указанията за прием на конкретния продукт.
При едновременен прием на антибиотик и бактериален пробиотик обикновено се препоръчва да има интервал от около 2 часа, за да се намали вероятността антибиотикът да повлияе жизнеспособността на пробиотичните бактерии. Това правило не се отнася по същия начин за Saccharomyces boulardii, тъй като представлява дрожда, а не бактерия.
Продължителността на приема също не е еднаква за всички пробиотици. Тя зависи от конкретния щам, продукта и причината за употребата му. Приемът може да бъде от няколко дни до няколко седмици или по-продължително според конкретната цел.
Затова, когато се питаме как се приема пробиотик, най-сигурният ориентир са указанията на производителя и препоръките на лекар или фармацевт.
Има ли значение възрастта при избора на пробиотик?
Да, възрастта има значение при избора на пробиотик, тъй като съставът на чревната микробиота и нуждите на организма се променят през различните етапи от живота.
При избора на пробиотик за възрастни е важно продуктът да бъде съобразен най-вече с конкретната цел. Например прием по време на антибиотично лечение, при определени чревни оплаквания или други състояния, за които има данни за съответния щам.
При деца и бебета трябва да се използват продукти и щамове, подходящи за съответната възрастова група. Особено при кърмачета изборът на пробиотик за бебе е добре да бъде обсъден с педиатър или фармацевт, а дозировката и начинът на приложение трябва да следват указанията за конкретния продукт.
Независимо от възрастта, правилният избор се определя не просто от броя бактерии, а от конкретния щам, целта на приема, доказателствата за неговата употреба и подходящата доза.
Безопасни ли са пробиотиците и кой трябва да внимава?
При повечето здрави хора пробиотиците обикновено се понасят добре. В началото на приема понякога могат да се появят леки стомашно-чревни оплаквания като газове, подуване или временна промяна в изхожданията.
По-голямо внимание е необходимо при хора с отслабена имунна система, тежки основни заболявания или критично болни пациенти. Макар и рядко, при рискови пациенти са описани инфекции, причинени от микроорганизми, използвани като пробиотици.
Специално внимание се изисква и при пациенти с централен венозен катетър, особено при употреба на продукти със Saccharomyces boulardii, поради описани случаи на фунгемия. При хора от рисковите групи изборът и приемът на пробиотик трябва да бъдат обсъдени с лекар.
Какво да запомним при избора на пробиотик?
Няма един най-добър пробиотик, подходящ за всеки човек и всяка ситуация. Правилният избор зависи преди всичко от целта на приема, конкретния щам, дозата и наличните научни доказателства.
Не се ориентирайте единствено по броя „милиарди бактерии“ или по броя щамове върху опаковката. По-важно е да изберете продукт с добре идентифицирани микроорганизми, подходящ за конкретната цел, и да го приемате и съхранявате според указанията на производителя.
Когато не сте сигурни кой пробиотик за стомах и черва е подходящ за вас, консултацията с лекар или фармацевт може да помогне за информиран и индивидуален избор.
Често задавани въпроси за пробиотиците
Кога се пие пробиотик?
Няма универсално правило дали пробиотикът трябва да се приема преди, по време или след хранене. Най-добре е да се следват указанията за конкретния продукт, тъй като различните пробиотични щамове и форми имат различни характеристики.
Може ли антибиотик и пробиотик да се приемат заедно?
Да. При бактериален пробиотик обикновено се препоръчва интервал от около 2 часа спрямо антибиотика. Това не се отнася по същия начин за Saccharomyces boulardii, тъй като представлява дрожда, а не бактерия.
Колко време се пие пробиотик?
Продължителността зависи от конкретния щам, продукта и целта на приема. За някои приложения пробиотиците се приемат за кратък период, а за други са проучвани в продължение на няколко седмици или повече.
Кой е най-добрият пробиотик?
Няма един най-добър пробиотик за всички. Подходящият избор зависи от причината за приема и от това дали конкретният щам или комбинация от щамове има научни доказателства за съответната цел.
Колко милиарда бактерии трябва да съдържа един добър пробиотик?
Няма универсален минимален брой. Повече CFU не означава автоматично по-добър пробиотик. Важното е продуктът да осигурява количество от конкретния щам, за което има данни за ефективност при съответното приложение.
Може ли пробиотик да се приема всеки ден? Много пробиотични продукти са предназначени за ежедневен прием, но необходимостта и продължителността зависят от конкретния продукт и целта на употреба. При продължителен прием или наличие на заболяване е подходящо да се направи консултация с лекар или фармацевт.
Източници:
- World Gastroenterology Organisation (WGO) – Probiotics and Prebiotics, Global Guidelines — основният ни източник за видовете пробиотици, щам-специфичните ефекти, клиничните приложения, дозите и безопасността.
- International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics (ISAPP) – Probiotics — използван за научната дефиниция на пробиотиците, разликата между щамове, избора на подходящ пробиотик и разграничаването между пробиотици, пребиотици и синбиотици.
- National Institutes of Health (NIH), Office of Dietary Supplements – Probiotics: Fact Sheet for Health Professionals — използван за CFU, съхранението и жизнеспособността на микроорганизмите, ефектите при различни стомашно-чревни състояния и безопасността.